Как започва историята на „топна ли чушлето“?

Всички сме чували за призрачния град Помпей в Италия, близо до вулкана Везувий. За него ще ви разкажа отделно, защото „поразителен“ е малко да се каже. Но от там тръгва и историята на фразата „да топна чушлето“.

Помпей е бил процъфтяващ град. Казват, че ако не е бил унищожен, може би и историята ни е щяла да бъде доста променена. Той е бил изключително модерен град с богати жители и бурен обществен живот. Пищността на Помпей може да бъде видяна в неговите сложни мозаечни подове и вили с богати фрески. Улиците са били от камък с вградени малки бели камъчета, за да очертават пътя през нощта. Имат дори и пешеходни пътеки, нещо, с което много европейски градове все още не могат да се похвалят.

Има една сграда, която буди нескрито любопитство. Тя е разположена на ъгъл – влиза се от едната улица и се излиза да топнеш чушлето, Италия, фалос, Помпей от другата. Любопитна е не само заради архитектурата, но и защото това е било Домът на любовта. Дали е случайно и че това една от най-добре запазените сгради със стенописи, картини и разпределение на помещенията е публичният дом. На фасадата има и отличителен знак – фалос.

Някога фалосът е бил символ на късмет, благополучие и плодородие. Слагали го на фасадите на къщите против уроки. Ако мине някоя злобна жена, да прeдизвика у нея хубави мисли и така да подмине къщата. Когато навлиза християнството обаче, решават, че не може това да е символ на късмет. Заменят фалоса с червена люта чушка. Така започнали да се питат „Топна ли чушлето?“

На много места в Кампания ще видите люти чушки да висят от терасата, да се поставят на входната врата или да се подаряват за късмет на близки хора.

У нас червената чушка също е тачена, не само на масата, но и в традициите си. Като символ на мъжкото начало, се закача на сурвачките за здраве и берекет.

Пътувайте с ПРОФЕСИЯ ТУРИСТ по света, като се абонирате за нашия канал ТУК