Мъртвият град Матера

Отново на път с ПРОФЕСИЯ ТУРИСТ. Отиваме към едно от най-омагьосващите места, до скоро почти неизвестно. Това е най-бедната и изостанала област в цяла Италия – Базиликата. Тук се намира и древният град Матера – уникален и единствен по рода си.
За направата на града местните са използвали скалисто възвишение. Многобройните естествени пещери в Матера са били първите къщи на древните обитатели, непонятни за съвременния ни живот. Дори получилите се архитектурни форми са доста странни.
Скалата е мека и лесно се обработва. Хората са използвали всяка ниша или скално образование. Жилищата са били издълбавани едно над друго в самата скала. Първоначално са се правили доста хаотично, като в един момент са се превърнали в лабиринт от къщи. Покривът на една къща може да се явява път, стълбище, градина или под на друга къща.
Специфичната архитектура на този дверен град не може да се определи към някои архитектурен стил. Самите жилища са сякаш част от пейзажа. Те се сливат и дори е трудно да бъдат ясно откроени. Наложи ни се да се приближаваме, за да разберем жилище ли е въобще и откъде точно се влиза.
Заселването на Матера може да се върне далеч отвъд историческата памет на човечеството. Предполага се, че ронливите и лесни за дълбаене каменни склонове на каньона, са превърнати в праисторическо селище преди близо 9000 години. Според учените, заселниците на града са живеeли доста добре за времето си. Жилищата им са били с по няколко стаи, имали канализация и малки градинки, където отглеждали поминък. В къщите живеели заедно с животните.
B първите векове след Христа, Матера се разраства. До изкопаните в скалите домове се появяват обществени сгради, които се отличават вече с по-различна и усъвършенствана архитектура. Дори се надстрояват или оформят помещения, извън скалата с каменни блокове. Византийските църкви са били и декорирани, но от времето не е останало много от тях. В момента се правят опити за реставрация.
Атмосферата в Матера е толкова странна и омагьосваща, че сякаш сме се върнали векове назад. Там, където времето е спряло.
Матера, Италия Около 18-19 в., когато градовете започват своето европейско развитие, тук времето продължава да е спряло. От наша гледна точка, Матера започва да изглежда все по-невъзможна за живот. Обитателите й надхвърлят многократно водните ресурси и капацитета на примитивната й канализация. Има кризи в земеделието, a жилищата, наричани „саси“, стават все по-неудобни за живеене, заради липсата на прозорци и вентилация. Детската смъртност надвишава 50 %.Стандартът на живот, който за местните хора е напълно приемлив, ужасява онези от “нормалния” свят.
Провинция Базиликата изостава драстично. И сега си е най-бедният район, но тогава хората се настроили много срещу това иначе красиво място. Недоволството на населението на Италия, принуждава и правителството да се намеси. Инициират първия закон в историята на Италия, насочен към един град, изселвайки принудително близо 20 000 обитатели на старинните къщи в Матера. За тях построяват, с държавни средства, чисто нови квартали с всичко необходимо за норламен, съвременен живот. Собствеността над пещерите си запазват само онези, които могат сами да си позволят закупуването на друг дом. Останалите трябва да напуснат ексцентричните си жилища и да свикнат с новото строителство. Местните обаче упорито отказвали да се пренесат в новите жилища. Били си свикнали с този начин на живот, мръсното ежедневие, животните в спалнята и градината на покрива. Съпротивата била толкова силна, че дори се наложило да помагат и карабинери. Процесът на преместване бил доста труден и продължителен – от 1952 г до 1968 г. В крайна сметка успяват. След изселването, градът става пуст и празен. Затова започват да го наричат и „мъртвият град“.
Разхождайки се из Матера, се чувстваме като част от филм. Атмосферата е изключително особена и митична. Може би това са почувствали и световноизвестни филмови режисьори и актьори, които решават да превърнат града в естествен декор. Тук са заснети много филми с религиозна тематика. Като най-емблематичният е този на Мел Гибсън „Страстите Христови“. Благодарение на него, това древно селище се сдобива с нечувана популярност и се превръща в център на нов поклоннически туризъм. В последствение Матера става естествен декор на над 40 холивудски прожекции.
Древният град остава обезлюден цели 40 години, докато ЮНЕСКО не го обявява за cветовно архитектурно наследство. Тогава държавата отново му обръща внимание и решава да финансира реставрирането и развитието му. Старите квартали, преди пазени от карабинери, за да не се връщат хора там, сега предизвикват голям интерес.