Корсика – тайнствено и желано късче земя

от turist

В далечното минало Сардиния и Корсика са били един остров, но височината на водите ги е разделило. Ко. Корсикааналът между двата острова е много плитък, фериботите минават на няколко метра от морското дъно. В този район ветровете са силни и непостоянни. Има и опасни течения, което прави канала истинско предизвикателство за преминаване и създава проблеми на корабоплаването. Това е и причината да има подписан двустранен договор между Италия и Франция, с който се забранява преминаване на кораби с опасни материали или нефт.

С екипа на ПРОФЕСИЯ ТУРИСТ нямаме търпение да зърнем Корсика и той буквално изниква пред очите ни. Островът има предимно планински релеф и много скалисти образования. Стръмни гранитни скали с причудливи форми, а между тях са се сгушили каменни постройки и крепостни стени. Бавно навлизаме в залива, а скалите надвисват над кораба. Тюркоазената прозрачна вода мие бреговете, а цветът й става още по-поразяващ.

Корсика е четвъртият по големина остров в Средиземно море, разположен на запад от Италия, на югоизток от Франция и на север от остров Сардиния. Смятана е за един от 26-те региона на Франция, въпреки че е със специален статут и като такава има по-големи правомощия в сравнение с останалите френски региони. Разположението на Корсика е от голямо стратегическо значение, тъй като е поле на военни операции, които се водят между Италия и Франция от векове.

Първото място, на което се спираме е Порто Векио. Наричат го столица на морската сол, защото от тук се добиват по 900 тона годишно. Тук се намират най-красивите тюркоазени заливи. Това е едно от малкото места по Средиземноморието, които все още успяват да се предпазят от огромните тълпи туристи и да запазят своята неприкосновеност.

Порто Векио е очарователен с изобилната си растителност, живописното местоположение и яхтеното пристанище. Има 11 000 жители и е третият по големина град на острова. Разрушаван е 4 пъти и 4 пъти е възстановяван.

Корсика – едно желано късче земя не само сега от хилядите туристи, дошли да се любуват на тази красота, а и някога, привличаща завоеватели с желание да я владеят. В края на 13 век островът попада за дълго в ръцете на Генуа. Тогава започват да се издигат величествени крепости край морския бряг, строят се пътни мрежи и уникални готически мостове. Пристанищата са пълни с кораби, а търговията процъфтява. Разнообразният релеф създава условия за отглеждане на различни култури и овощни дръвчета. Корсика се слави като най-разнообразния по ландшафт средиземноморски остров. Корсиканците са особен народ – горди, непокорни и определено със самочувствие. Поради тези черти те не понасят и някой да ги командва и налага нечии правила. Докато има генуезко присъствие на острова те вдигат многочислени бунтове. Това, а и опасността французи и испанци да завладеят острова, принуждава генуезките власти през 1567 година да дадат на Корсика специален граждански статут.

Причудливите скали, изникнали от водата, привличат погледа всеки път, когато се мернат през някой процеп. А ако намериш открито място, от което да се разкрие гледката, се залепяш на терасата и изпиваш с очи тази красота, сякаш след малко ще изчезне. Странно е, че цветът им се променя. На места е сив, на други червеникав, а зад завоя – с различни нюанси на жълто.

Туристите идват тук не толкова заради архитектурата на стария град или атмосферата, а заради невероятната природа и красивите гледки. Една трета от острова е обхваната от Регионален природен парк „Корсика“, в който влиза централният планински масив, стръмно спускащ се на север към скалистия полуостров Скандола и преминаващ в морски резерват

Не случайно наричат Бонифацио – “перлата “ на Корсика. Точно като една бяла перла, сгушена в мидена черупка, изглежда този древен град, кацнал на на ръба на стръмните скали. Той е основан през 833 г. и носи името на благородник от Тоскана – Бонифачо. Разделен е на две част, който плавно преминават една в друга. Старият град е затворен в крепостни стени, а новият, разположен на брега, където е и пристанището, привлича със съвременен комфорт, забавления и луксозни ресторанти. Старият град е построен в най-високата част на консиканските фиорди. Отвесите пропасти достигат до 80 м и така е бил непревземаем. Най-широката част на града е 7 м, а най- тясната е едва 4 м.

Бонифацио е тайнствен и сякаш, разхождайки се измежду тесните като тунели улички, стените ни прошепват, че пазят много легенди…

Гледайте в предаването ПРОФЕСИЯ ТУРИСТ и се абонирайте за канала ни тук

 

Може също да прочетете