Италианският Алгеро в испански стил

Първото парченце сардинска земя, до което се докосна екипът на ПРОФЕСИЯ ТУРИСТ, е Алгеро. Въпреки че притегателни точки за всички туристи са известният курорт Коста Смералда и столицата Каляри, Алгеро си заслужва да се разгледа. Градчето е известно със своите приказни плажове. Първата впечатляваща забележителност са добре запазените Крепостни стени, порти и кули, най – високата, от които е Торе де Сулис със своите 22 метра, а кулата Торе ди Порта е събрала най-интересните разкази за историята на прекрасното градче.

Много от древните кули и порти са превърнати в музеи. Те разказват историята на Алгеро. Някои от тях са и приятни картинни галерии.

Алгеро е повече от интересен. Намира се в Италия, но усещането е като в Испания. Градчето е известно със своята изключително добре запазена типична архитектура от Каталуния. Старата част на Алгеро е приятно място за разходка пеша.

Впечатлява църквата, посветена на Франциска Тесизи, построена през 14 век.

През 16 век е достроявана, а оригиналната врата е запазена и до днес. Друга забележителност в града е катедралата, посветена на Св. Богородица, която е защитник на града. Построена е през 16 век, а през 19-ти е реновирана.

Алгеро е разположен е на северозападния бряг на острова. Тук живее многобройно каталунско малцинство, което и днес говори на каталонски. Любопитно е, че каталонският език е официален в общинското управление, заедно с италианския и със сардинския език

Тесните улички на Алгеро се вият и сякаш винаги отвеждат към морето. Както Кастелсардо, така и тук личат следите на фамилията Дория от 13 век. Цялото градче е оградено с древни крепостни стени, които пазят тайната му.

Водещата Адриана полюбопитства какво прави едно испанско градче в Италия? Разказаха й, че Алгеро е превзет от каталунците през 1353г, когато крал Педро 4-ти Арагонски идва тук с десетки бойни кораби и отказва да си тръгне, докато не превземе града. Местното население е принудено да напусне домовете си, а на тяхно място се заселва изцяло каталунско население. Оттогава в продължение на векове градът се развива като каталунски и до днес пази тази атмосфера. Хората, които живеят тук имат различни традиции и култура, повлияни именно от каталунците. Дори и сега преди Великденските празници, много хора идват от Испания и участват в празничната процесия. Барумини, нураги

Екипът на ПРОФЕСИЯ ТУРИСТ отиде на гости и на най-древните жители по тези места – нурагите. Техните
жилища са като праисторически кули, приличащи на пресечен конус. Построени са между 1500 и 500-та г. пр.Хр. и са използвани като къщи, крепости и храмове. Днес са известни на учените около 7000—8000 нураги, като по оценки пр.н.е. са били между 20-30 хиляди. Срещат се основно в северозападната част на острова и в южната му централна част. Подобни нурагически култури имало през бронзовата епоха и на Балеарските острови и Корсика. Учените признават, че за сега предназначението на „нурагите” не е известно. Изследователите казват и че в тях са съхранени непознати сведения, знаци, символи, които си остават неизвестни. Само в няколко „нураги” са направени археологически разкопки. Изключително любопитна подробност е, че подобен градеж е открит и в България, при село Гърло, Пернишко. Откривателката го датира от 12 в. пр.Хр. Разказаха на Адриана, че италиански археолози и изследователи са идвали в България, за да се запознаят с откритието и имат основания да търсят връзка между двете държави и народи.

Гробница на гигантите Водени от любопитството екипът на предаването беше привлечен и от още едно загадъчно място на острова – Гробницата на гигантите. Това е колективен гробищен комплекс на древното племе, населявало тези земи. Гробницата е на 3500 г., с форма на глава на бик. Нурагите са имали голяма почит към жената и бика, като символи на сила и плодовитост. Самата гробница представлява един тунел, направен от много камъни, а вътре се полагат телата. Дължината на коридора е 10 м, а височината на звездата отпред е 4 метра. Отстрани имало пейки за посядане за последно сбогом, а също и нещо като олтар. В гробниците са полагани и много скъпоценни неща и злато. Затова често се наричат и съкровищници.