Опознаването ни на Пулия започва от Бари, защото това е столица на региона. Разположен е на Адриатическо море, което ще ви привлече с невероятно сините си води. В стария град се намира замъкът Свабианм, който е построен в началото на 12 век, след това е разрушен и издигнат отново. Днес в него се провеждат важни изложби.
Бари се гордее и със славното си минало. Той е бил под римски контрол от 3 в.пр.Хр. Заради стратегическото си положение, е бил желан от много народи. Пристанището му от векове е било риболовен център и е процъфтявала търговията. Днес той е красив и модерен град, който привлича туристите със своите старинни сгради и романтична атмосфера. Разделен е на четири части. Старият град, където се разхождаме е известен като Бари Веккиа.
Характерни са малките и тесни улички, виещи се като тунели между сградите и преплитащи една в друга. Но това не е случайно. Направени са така с цел, ако влезе враг, да може да се заблуди и загуби.
Всъщност не е невъзможно и вие да се загубите.
Често зад някой ъгъл наднича кокетно 
ресторантче или заведение с аромат на топло италианско кафе. Често пред тях ще видите спрени скутери или малки камиончета на три колела, тъй като това е начинът за тяхното зареждане или разнасяне на стока.
Градът е спокоен. Вратите на домовете са широко отворени, покрити само с една тънка завеса заради насекомите. Минавайки всеки може да погледне вътре и да се почувства като на гости, а не рядко отвътре излиза мила засмяна домакиня, която ни кани да опитаме от домашно направената прясна паста или да ни покаже дома си. Често виждам
е жени на средна възраст, които правят паста на самата улица. Седят и работят по цял ден, продават я на туристи и гости на града. Една част се изкупува от ресторантите наоколо, а ако остане нещо се готви у тях. Характерно за тази паста е, че не е трайна и трябва да се приготви същия ден. На тях са посветени много сувенири. Най-популярният образ е на една пълничка дама, символ на добрата домакиня, грижовна съпруга и майка.
Хората тук не живеят луксозно, а спокойно и семпло. Ще видите пране, което виси от всеки възможен прозорец, простор на стената, че даже си има и специални покривки да не се праши. В тази част на Италия хората са доста по религиозни и духовно насочени в сравнение със северната част. Затова на много места има своеобразни олтари – в двора, на самите фасади на сградите и дори на улицата.
Неусетно стигаме до катедралата на Бари – Сан Сабино. Построена е през 1034 година, но е била разрушена в средата на 12 век. Запазен е оригиналния таван.
Катедралата е изградена на ново в края на 12 век. Сградата е с характерни за пулийската архитектура римски портали. Прозорците са украсени с митични същества. В криптата се пазят мощите на светеца.
На един от площадите се изправяме пред позорния стълб. В миналото на него са били връзвани провинените, за да може целия град да мине и да ги види. Сега е атракция за туристите, които с любопитство се снимат на него.
Друга забележителност в града е базиликата на Свети Николай. Този светец е покровител и застъпник на мореплаватели, банкери, на жените, дори на разбойници. Мощите му попадат в ръцете на неверници и жителите на Бари организират експедиция от моряци, които да ги вземат. След техния успех през месец май триумфално пристигат в Бари. Посрещат ги с организирано от църквата литийно шествие от каруца с волове, за да ги пренесат до мястото, където са определили. Но ненадейно воловете спират по средата на пътя и отказват да продължат. Това е било място, където се е намирала византийската управа. Хората решили, че това е знак и там направили храм.
Храмът е изграден на каменни колони. По време на строеж се оказало, че са с една по-малко. За това на мястото сложили различна, от червен камък. Но тази колона се оказва и много специална. Става символ за жените, които се въртят около нея и си пожелават желания. Заради тези хиляди желания и кръгове около нея, тя постепенно се надрасква и изтънява. От църквата били принудени да я сменят, за да засилят конструкцията на храма. Заради символиката на тази колона и протестът на стотици жени, били принудени да я оставят, но вече в ъгъла и покрита зад стъкло, така че да не може да се върти някой около нея или да я увреди.
Всичко това и още много интересни неща в предаването ПРОФЕСИЯ ТУРИСТ: