Египет е необятен и може би най-добрият начин да видите възможно най-много от тази тайнствена страна, е с круиз по Нил. Корабът е луксозен, а местата, на които спираме са неповторими и по-лесно достъпни.
Корабът е на няколко етажа. На палубата има басейн, място за слънчеви бани и бар за студени напитки.
Ресторантът предлага различни ястия, както от традиционната кухня, така и европейски деликатеси. Задължително има няколко вида месо, салати, както и невероятните десерти.
Стаите са доста просторни. Докато си почивате, се наслаждавате на реката и местата, през които минава корабът. Няма шанс да ви е скучно тук, защото преходите са кратки, а докато сте на борда забавления не липсват. Има и басейн, вътрешен бар, както и магазин за сувенири и скъпоценни камъни. След кратка почивка пристигаме в Едфу.
Докато чакаме да приближат кораба до пристанището, ще ви разкажа малко за р. Нил. Това е единствената река, който пресича огромната пустиня Сахара и съответно губи огромно количество вода. Нейната долина е една от най-красивите. Тя е същински оазис сред пустошта. Гъстата гора от финикови палми контрастира на златистите пясъчни дюни.
Долината на Нил осигурява препитание за много от жителите на Египет. Неслучайно по-голямата част от местното население живее именно в тази част на страната, където условията за земеделие са добри. Тук се намират някои от най-известните градове на Египет, като столицата Кайро и пирамидите в Гиза, историческият център Луксор, както и известният с огромния си язовир град Асуан.
Понеже няма как всички кораби да спрат до сушата, те се залепят един до друг. За да слезем в града, ще минем през няколко кораба, като мост.
Едфу е малък град и е областен център на търговията със захарна тръстика. Тук ни чакат карети, за да ни закарат до един от най-запазените храмове – на бог Хор. Возенето в тези карети си е направо приключение. Качваме се по четирима, въпреки че местата са за двама, и започва лудо препускане по прашните улици. Карети изпреварват от ляво и дясно, зависи кой от къде му е удобно. Прелита и някоя друга кола със силно надут клаксон. Малко трудно се снима, защото трябва и да се държим здраво да не изпаднем от тесните седалки.
Градът не е особено впечатляващ и няма какво толкова да ви разкажа за него. Мръсен, прашен, без асфалт и нормални улици. Сградите са, както се казва – строени, недостроени, на места липсват и прозорци.
Но защо сме
тук?
В Едфу се намира храмът на бог Хор. Той е изключително добре запазен благодарение на пясъка, който го е покривал. Приличал е на огромна пясъчна дюна. Дори домовете на местните са били строени върху покрива му. През 60-те години на XIX век основателят на Египетския музей в Кайро поставя началото на археологическите разкопки на храма на Хор. Разкрива се уникално съоръжение, а самото селище е преместено на днешното си местоположение. Все още могат да се видят части от някогашните къщи.
Според легендите Озирис е убит от своя брат Сет – бог на хаоса и войната. Древните египтяни смятат, че именно тук, Хор отмъщава за своя баща като в битка побеждава и убива Сет. Голяма част от релефа на храма е изпълнена с рисунки относно тази битка, като Сет е представен като миниатюрен хипопотам.
Казват, че този храм е като обобщение на египетската религия заради релефите и надписите му, които покриват стените му. Той е разказ за битките между Хор и Сет, за ежедневни култови обреди и церемонии, провеждани по време на четирите големи годишни празника, както и разказ за раждането на Хор. Той е съкровищница, в която са намерени списъци на растителните и минерални продукти от съседни области, както и рецепти за получаване на благовония и унгвенти, записвани в „лабораторията“, както и книги, заключени в тайници.
Затова египтолозите смятат, че Едфу вероятно е изпълнявал важна роля в древната и митична история на Египет. Градът е бил пазител на „портата на Елефантина“ през епохата на Старото царство.
Това място надминава по значимост Коптос и Тива по време на първия преходен период при владичеството на монарха Анхтифи. Те от своя страна се съюзяват, за да го сразят като съперник. Богатството си градът дължи на разположението си на главен път, който през арабската пустиня води до Червено море.
И днес могат да се разгледат не само стенописите и рисунките с митични знаци, но и тъмните тунели, водещи към вътрешни помещения, тайнствени проходи и задънени улички.
След този невероятен храм, отново се връщаме към нашата карета и тръгваме към пристанището. Този път водачът ни реши да мине през малките улички на града. Препускаме през малки квартални сокаци, криволичещи между високите дувари на жилищни сгради. На главите ни е надвиснало пране, кабели или някой друг вече изсветлял празничен флаг. Сградите са напукани, на места липсва мазилка, а на други могат да се видят по няколко слоя различни цветове. Местните, които срещаме по пътя, ни гледат с интерес и ни се усмихват за поздрав. А кончето си препуска спокойно, избягвайки трапове и големи неравности.
След тази емоция отново сме на кораба и тръгваме към следващата ни спирка. Привечер трябва да пристигнем в Ком Омбо, за да разгледаме храма там.
Имаме време за почивка и да се насладим на пътуването по реката, както и приказния залез.
Кой отнема първото място за най-дълга река в света и как живеят хората в различните краища на Египет, вижте в Професия турист. Само ще ви спомена, че бедуините все още живеят в пустинята на племена, без представа за времето и съвременния свят, а египтяните – в градовете в крак с модерните технологии.
Ще ви покажем и как пазаруваме от лодка във водата. Това наистина трябва да се види.
Още снимки:
