Разнообразието на култури и езици в Кения е голямо, но суахили е една от официалните и може би най-интересната. Така се казва не само езика, а и самата култура. Образувала се е предимно от бракове между араби и африканци. Живеят по крайбрежието. Този многофункционален език съдържа елементи на местните езици банту, арабски, персийски, португалски, хинди и английски. Заедно с английския, той е официален в кенийското законодателство, както и в търговията.
Денят ни започва с традиционна суахили закуска – нещо като бухтички с пудра захар и чай. След като се подкрепим, се качваме на лодка и се отправяме към о-в Фунзи.
По брега има много мангрови дървета. От тях се правят къщите. Дърветата сами се разсаждат. Семената са дълги, като клечки. Когато паднат, се забиват в пясъка и започват да си пускат корен. Всъщност мангровите гори имат много важна роля, те задържат водата и биха спасили острова от евентуално цунами. Не е позволено да се отрязват, докато не се получи разрешение от правителството.
Пристигаме на о-в Фунзи. Тук живеят около 3000 души. До преди известно време не е имало
училище. Правителството се е опитало да изсели острова, но тази общност не го напуска. Амбицират се и събират пари, за да построят училище. Изхранват се от рибарство и си гледат животни. Дори направили път, който е достъпен по време на отлив. Островът е често посещаван от туристи. Всички приходи и подаръци, които гостите им оставят, се разпределят между живеещите.
Влизаме в училището. Децата ни посрещат с радостни възгласи от далеч. Стимул за родителите да пращат децата на училище е и безплатното хранене през деня.
В училището са от 1 до 8 клас. В съседната сграда има и детска градина. В един клас са по 40 деца. Местата за желаещите да учат не стигат, затова сядат и по пода.
Посрещат ни с любопитство и ни показват какъв тест правят и какви песнички са научили. С колегите от Професия турист зарадвахме децата с тетрадки, пастели и моливи за рисуване. Но най-голямо въодушевление предизвикаха топките за игра. Освен тези неща, местните ни казаха, че имат нужда и от чорапи, но никъде не открихме. Зачудихме се защо са им чорапи в тази жега, но децата ходят с униформи и им е трудно да обуват обувки на босо.
След училището, решихме да се разходим из селото. Къщите се вдигат от камъни, споени с кал. Ламариненият
покрив е лукс, като повечето са от палмови листа. Под няма, както и мебели. В добрия случай може да има циментова плоча.
На острова има огромен баобаб. Наричат го дървото на живота, защото дори и всичко наоколо да изсъхне от суша, то продължава да е зелено и да дава плод. В корените си задържа хиляди литри вода. А плодовете му са изключително полезни. Дори ги смятат за суперхрана. Местните ги овкусяват с малко захар, канела червена боя за по-голям ефект. Иначе директно от дървото имат леко кисел вкус.
Жителите в селото изработват различни неща, които продават на туристите.
От палмите правят ветрило в интересна форма и сламени шапки, както и една дълга фуния за изцеждане на кокосово мляко.
Изпращат ни с море от шалове и шапки, които са направили тук. Ако си харесате нещо, можете да го купите. А повярвайте, няма как да останете безразлични към тази феерия от цветове и материи и естествени продукти.
След това топло посрещане отново се качваме на лодки и отплаваме от острова. Тръгваме си с много смесени емоции и чувства, пленени от тези искрени детски очи, пълни с доброта и очакване. Едно изживяване, което ще остане в сърцата ни завинаги.
Всичко това и още интересни неща ще видите в Професия турист:
