Това е едно от любимите ми пътувания. Намираме се в колоритната и темпераментна Испания и един от най-красивите градове – Барселона.
На хълма Монтжуик е и един от най-известните и предпочитани паркове за разходка и спорт в града. Разбираме и защо. От тук се открива невероятна гледка към Барселона – град на противоречия, мистика, божествена архитектура и световно известни архитекти.
Влиянието на маврите и франките е оставило своя траен отпечатък върху Барселона, особено в по-старата архитектура. С появата на франките, Барселона и Каталуния започват да оформят своя идентичност, различна от тази в Испания, като това е най-осезаемо в езика. Испанците и кастилците имат много арабски думи в говора, докато каталунците имат много френски. Ето защо каталунският не е испански, а самостоятелен език, който е свързан с други римски езици.
Преди да се гмурнем в ритъма на града, се отбиваме до сърцето на футбола в Барселона. Стадионът е оценен от УЕФА с 5 звезди, домакин е на множество международни срещи от висока класа и финали на Шампионската лига. Той е най-големия в Европа и 11-ти в света.
От тук тръгваме към централната част на Барселона. Два са главните площади на града – Каталуния и Испания. Площад „Испания“ е просторно и възлово място в южната част на града и “входна врата” към Монжуик. В края на площада са две венециански кули, наподобяващи камбанарията на площад „Сан Марко“. Височината им е 49 метра и бележат началото на улица “Кралица Мария Кристина”, която води до подножието на хълма Монжуик и Националния дворец. Площадът и районът около него са особено привлекателни вечер, когато много туристи се събират тук, за да наблюдават шоуто на фонтаните.
На площад Испания се намира и стара арена. Испанска легенда разказва, че коридата не е просто битка между човека и животното, а любовна история. В ролята на жената е тореадорът, а мъжът е бикът. Тяхната среща на арената, каквато е животът, съвсем не е война, а илюстрира постоянното надлъгване между мъжа и жената – тя го примамва и в крайна сметка го съблазнява.
Коридата е позната още от древността, но придобива окончателния си вид през 18 век, когато започва бикоборството на крак, без кон. Една от основните заблуди в коридата е, че бикът се разярява от червения цвят. Всъщност съвсем не е така – биковете са далтонисти. Предизвиква ги движението, това е и причината да са толкова важни стъпките на тореадора и начинът, по който размахва плаща.
Забраната на бикоборството в Каталуния предизвика разгорещени дебати. Но няма спор, че това е един от символите на Испания и традиция, която в някои райони на страната, е все още жива и може да се види.
Точно в подножието на Монтжуик се простира този любопитен комплекс. Испанското село е построено на през 1929г. за световното изложение с цел да запознае посетителите на Барселона с испанската архитектура, но толкова се харесва, че го запазват и развиват до днес. Екип от 2-ма архитекти, инженер и художник издигат общо 116 сгради в различни архитектурни стилове, олицетворяващи различните региони на Испания. Испанското село разполага с всичко, с което разполага всяко едно малко селище – Община, църква, манастир, магазини и жилищни сгради.
Има над 40 работилници за изработка на керамика, стъкло, бродерия и други традиционни занаяти. Освен, че можете да видите как се произвеждат по стари традиции, после можете да си купите току-що направените изделия. Селището разполага и с няколко ресторанта, барове и дори нощни клубове.
Препоръчвам ви на влизане в комплекса да си вземете карта. Комплексът е огромен и е разделен на райони, като във всеки един от тях са събрани сгради от някой край на Испания. Така можете да се разходите по някоя улица в Андалусия, без въобще да сте ходили там.
Постройките са в естествена размер. Можете да влизате в тях, да поседнете в някой вътрешен двор, да се полюбувате на гледката от някоя тераса или просто да се разходите по уличката, заобиколени от десетки образци от цяла Испания. Влизаме в една стара къща. Долният етаж е превърнат в ателие за стъкло. Тук по стара традиция майстори правят стъклени фигури, вази, бижута, аксесоари и украси. Наблюдаваме как умело, само с няколко движения, от ръцете на майстора се раждат стъклени кончета или други красиви фигури и елементи.
Само разходката в този музей ще ви убеди колко колоритна, различна и неповторима е Испания от единия до другия край и си заслужава да се види наистина.
От спокойното и тихо испанско село се пренасяме директно в сърцето на Барселона, където пулсът на града се усеща най-силно. От площад Каталуния тръгваме по главната и най-важна артерия на града – Ла Рамбла. Колоритна и много интересна улицата е местното стъргало. Пълна е с атракции, актьори-статуи, любопитни магазини, примамливи заведения, предлагащи традиционните испански ястия, като паеля или мезето от бут – хамон.
Тук се намира и готическият квартал – Бари готик. Много от сградите датират от средновековието, някои от още през римското управление на Барселона.
Отклоняваме се от Рамблата, за да се гмурнем в света на кулинарията. Може би най-доброто място в Барселона, където могат да се открият местни, пресни вкусотии и да си направим свое собствено опознаване на испанската кухня е пазарът Букерия. За историята на това място гледайте в Професия турист.
Излизаме от пазара и тръгваме отново по стъргалото на града. От двете страни се редят магазинчета за сувенири, павилиони за сладолед, картини, шалове и така известните ветрила и кастанети. Когато дойдете в Испания, си отделете една вечер да посетите Фламенго. Сигурна съм, че ще ви хареса и ще се потопите в атмосферата на Испания с чаша студена сангрия.
Края на Ла Рамбла стига до статуята на Колумб. Мястото, на което се намира 60 метровият паметник, не е случайно. Там, в миналото, Христофор Колумб е стъпил след края на първото си пътешествие до Америка. Трябвало да сочи към Америка, но погрешка сочи към Европа.
Освен заради красивата гледка на стотиците акостирали яхти и лодки, Порт Вел е любимо място на гостите и жителите на града и заради намиращия се там Аквариум – една от най-посещаваните барселонски атракции.
В една от страничните улички на Ла Рамбла е скътано интересно и малко плашещо място. Старинна сграда, от чийто прозорци надничат тайнствени фигури. Влизаме в нея и тръгваме по едва осветено мраморно стълбище. Звучи призрачна музика. Но влизайки на първият етаж, страховете изчезват.
Намираме се в музея на восъчните фигури. Разположен е на три етажа, в различни зали и помещения, които са тематично подредени. Пресъздадени са политически и исторически моменти не само чрез восъчните фигури, но и чрез обстановката, декорите, музиката, осветлението. А фигурите са толкова реални, че сякаш всеки момент ще станат от местата си или ще проговорят, за да разкажат някоя забравена история. Приказни герои, лидери от цял свят, художници, актьори, исторически личности, са тук, за да ни направят съпричастни към техния свят. Вижте музея във видеото на Професия турист.
Музеят на восъчните фигури наистина е емоция, която ви препоръчваме да изживеете. Тук всичко е толкова истинско, че чак зловещо. С това днешната ни разходка в красивата Барселона приключи.
Пътувайте с ПРОФЕСИЯ ТУРИСТ и се абонирайте за канала ни ТУК
СТАТИИ И ВИДЕО ЗА БАРСЕЛОНА:
Колоритната и темпераментна Барселона
Манастирът Монсерат и Черната Дева в Испания
По стъпките на Гауди и неговите шедьоври – парк Гюел (1 част)
По стъпките на Гауди и неговите шедьоври – Саграда Фамилия – 2 част
Честита Нова Година от Барселона!
автор: Адриана Русенова