По стъпките на Гауди и неговите шедьоври – парк Гюел (1 част)

парк Гюел, Барселона Барселона има един особен дух. Не само заради морето, прекрасния климат, усмихнатите хора, но и заради архитектурата. Няма начин да не забележим изключителните сгради, приказни градини и паркове, да се докоснем до гениалните архитекти. Но има едно име, с чието творчество се свързва градът. Той е най-нетрадиционният творец на 20-ти век. Благодарение на него, Барселона е толкова очарователен град с архитектура, каквато няма никъде по света. Антони Гауди. От всички осемнадесет негови сгради, дванайсет се намират в Барселона. Историята на всяка една от тях е обвита в митове и легенди, а самите те носят закодирани послания, които се тълкуват различно. През 1984 година всички творби на Антони Гауди са обявени от ЮНЕСКО за паметници на културата от световна величина.

Намираме се в парка Гюел и къщата, в която е живял близо 10 години, далеч от светската суета. Според него в природата няма прави ъгли, затова и в дизайна на къщите му няма нито един такъв. Формите са меки, заоблени и следват естествените извивки в природата. Покривната тераса е използваема. На нея комините на осемнадесетте камини и върхът на кулата са превърнати в истински авангардни скулптури в различни варианти – облицовани с керамични плочки или оставени в груб камък или теракота. Вентилационните решения са впечатляващи.

Идеята на парка е била да бъде като затворен комплекс за богаташи. В него да бъдат построени подобни къщи, а тази е била моделът, който бъдещите собственици да могат да разгледат. Проектът е широко обсъждан в световната преса, като публикации за него има чак в Америка. Сградата е напълно завършена и непокътната до днес.

Паркът „Гюел“ е наистина впечатляващ. Той носи настроение, хармония и фантазия. Смятан е за най-жизнерадостното и произведение на Гауди. Преплитане на архитектура, скулптура, цвят, светлина, природа, пространство и усещане за свобода. Разположен върху хълм, обвит от виещи се пътеки и стръмни стълби, той посреща със загадъчни рисунки и тайнствени знаци от разноцветна керамика, колони със странна форма.

парк Гюелу Барселона, Антонио Гауди Когато се е родила идеята и започнало конструирането на парк „Гюел“ през 1900 година, Барселона вече била модерен и космополитен град, с икономика, базирана на силата на индустрията, и население над 1 млн. души. Нейните крепостни стени били разрушени половин век преди това и новият град изживявал своето бурно развитие. Градът се радвал на истински разцвет. Това бил най-големият и амбициозен подобен план за XIX век в цяла Европа.

Каталунската столица демонстрирала изключително развитие в областта на архитектурата и изкуството. Търсели се нови и различни варианти, които да представят този нов градски живот. Именно в тази атмосфера се появяват и шедьоврите на Гауди.

Предприемачът и собственик на имота, върху който е проектиран паркът, Еузеби Гюел поверил на Гауди план за създаването на град-градина за богати фамилии. Мястото не само, че се намирало на хълм с чист въздух, но имало и най-прекрасната гледка към морето и към Барселона. Отношенията между Гюел и Гауди от професионални се превърнали в приятелски.

В началото проектът стартирал динамично, но постепенно реализирането на парка ставало все по-трудно, защото теренът бил доста сложен, което водело до затруднения в транспортирането на необходимите материали. В крайна сметка били построени само две от 60-те проектирани къщи. Осъществяването на идеята се оказало много скъпо и трудно, затова през 1914-та година Гюел го замразил. Скоро след това той починал, а неговите наследници предложили на градското управление да го превърне в обществен парк. Предложението било прието и през 1922 „Гюел“ отворил врати не само като публичен парк, но и като един истински музей на открито. Днес е посещаван от хиляди туристи от цял свят. През 1984 г ЮНЕСКО го провъзгласява за Паметник на културата и го взема под своя егида и защита.

Гауди има толкова гениално и иновационно мислене, че дори и днес, десетилетия по-късно, с техниката и знанията, с които разполагаме, инженери се възхищават от произведенията му и се чудят как могат да бъдат изпълнени и проектирани. Пример за това е системата за отводняване на парка. Пътеките и терасите са така проектирани, че дъждовната и подпочвена вода от хълма се стича по тях и се събира на голямата тераса. За двете къщи, построени в парка, Гауди се вдъхновява приказката за Хензел и Гретел. Те наистина напомнят на захарни къщурки с прозорчета от бисквитки и бонбони.

Паркът Гюел е място, далеч от реалността. Тук се потапяме сякаш в приказка. Една от най-любопитните подробности е, че всички керамични елементи в парка са направени от натрошени остатъци от плочки, които са били изхвърлени на бунището в Барселона.

Гауди бил не само брилянтен архитект, познавач на формите, изчисленията и математиката, но и работел свободно с техническите нововъведения, прекрасно владеел всякакви видове форми и обработка на материали. Но от друга страна той е бил и човек на изкуството, артист, който създавал творби, изпълнени със символика. Гауди давал практични решения за тривиалните елементи в архитектурата. Превръщал в изкуство всяка пътека, пространство, сграда или детайл.

Още за парка Гюел и Антонио Гауди в предаването ПРОФЕСИЯ ТУРИСТ. Абонирайте се за канала ни тук