Хармония и вълшебство в градините на Мажорел

от turist

Маракеш не може да се опише с думи. Атмосферата е неповторима. Той е необикновен – хаос, ухания, аромати, билки, екзотика, красота, арабско изкуство, вълшебни лампи и грънци. Хора с пъстри премени със забулени лица се разминават сякаш на магия с магарета, камили и мотори. Една тайнствена и различна култура, за която екипът на ПРОФЕСИЯ ТУРИСТ с удоволствие ви разказва.

На този фон някъде там, притихнало сгушени в този хаос, са градините на Мажорел. Изключително място, където човешката намеса е създало невероятна природна красота. С първата крачка попадаме в бамбукова горичка, чува се чуруликане на различни птички и весело напяване на водата във фонтан. Отрупани с плод портокаловите дървета радват очите, а уханието пренася в света на мечтите – лекият и сладък аромат на жасмин.

Особен колорит внасят наредените покрай пътеките глинени кашпи в ярки цветове – синьо, жълто, градините на Мажорел, Мароко, Маракешоранжево. Малки басейни, сини водоскоци и канали поддържат висока влажност, осигуряваща тропически климат за над 350 уникални вида дървета и растения, дошли от всички краища на света. Градината е малка – само 10 декара, но е събрала ароматите на бугенвилии, лилии, кокосови палми, бананови дървета, юка, различни видове папрат, непознати красиви цветя и забележителна е колекцията от кактуси.

Историята на градините започва през 1920 година, по времето когато колониалната епоха е в разгара си. Именно тогава Мароко е окупиран от Франция. В Маракеш се заселва известен френски художник – Жак Мажорел. През 1924 г. купува градината с идеалната цел да и вдъхне нов живот. И успява. Вдъхновен от арабските градини, започва осъществяването на една своя мечта – да събере от 5-те континента редки растителни видове и да направи ботаническа градина. Цели 23 години от живота си посвещава на това дело. Превръща се в един от най-големите колекционери на редки растителни видове на епохата, в която живее. Градината е отворена за посетители през 1947 г., а днес вече я посещават над 600 000 души годишно.

В центъра на пространството Мажорел прави басейн, като по този начин създава един малък оазис на спокойствието сред тежката мараня на пустинята. Всичко това се допълва от основния цвят, който контрастира в градината и придава тежест на цялостната обстановка –кобалтово синьо. Запазеното ателие на художника, което е в градината и което днес е малък музей на берберското изкуство, също е в това така невероятно синьо, създал специално за това място.

След смъртта на художника през 1962 г. „Градината на Мажорел“ започва да запада. Местните власти се готвят да строят на мястото й жилищни сгради. От безумната идея я спасява френският дизайнер Ив Сен Лоран.

По-късно в градината е построен и малък музей, посветен на ислямското изкуство. Градината постоянно се обогатява. Тя дава дом на множество ценни представители на флората по света. Цветовете са ярки и наситени, изпълнени с живот.

Още от градините на Мажорел в предаването ПРОФЕСИЯ ТУРИСТ и се абонирайте за канала ни ТУК

СТАТИИ И ВИДЕО ЗА МАРОКО:

Агадир и тайнственият океан в Мароко 

Мароканското злато – арганово масло 

Ориенталска екзотика в червено – Маракеш 

„Брилянтният“ дворец Бахия в Маракеш 

Берберска аптека и мароканските потайности 

Оазисът Тиут в пустинята на Мароко 

Нетипичната столица Рабат в Мароко 

Мароканският курорт Есауира – колоритен микс от средиземноморско и арабско 

Романтичната Казабланка 

Фес – магията на Мароко 

автор: Адриана Русенова

Може също да прочетете