Локум – това сладко изкушение, което мнозина вкусват със звучното „ммм“, докато бавно се разтапя в устата. Кой и как го е измислил обаче?
Някъде, през Средновековието, се създава един десерт, който придобива световна популярност. Наименованието му произлиза от от „Rahat-ul hukum“, което означава „облекчаване на гърлото“. Варианти на този десерт съществуват в Анадола още от 15 век, но рецептата, позната ни днес, е създадена в края на 18 век от турския сладкар Али Махидин Бекир. Назначен от тогавашния турски султан, имал задачата да създаде нов сладкиш, който да се топи в устата, но да не прилича на твърдите бонбони, популярни тогава.
Али Махидин смесил нагорещен захарен сироп с разтворено във вода нишесте. Излял получената смес в плоска формичка, намазана с масло. Когато се втвърдила, кулинара я нарязал и посипал със пудра захар отгоре. Рецептата не била замислена предварително, но, както често се случва с едни от най-сполучливите деликатеси, станала основа за по-нататъшни експерименти.
Локумът толкова се харесва и разпространява, че става част от културния живот на страната. Понякога се сервира с турско кафе, а това е жест, който показва гостоприемство. В турската култура този десерт се поднася по време на семейни посещения, празненства, ислямски молитвени събития и церемонии. Хората консумират този десерт и в тъжни, и в щастливи моменти. Затова се казва, че в центъра на ежедневието.
Али Махадин станал много популярен в турската столица, след изобретяването на вкусното изкушение. Отворил малко магазинче в Истанбул, който и днес е собственост на неговите наследници.
Рахат Локума придобил несравнима слава из цялата Османска империя, и не само. Той станал обичан специалитет на Балканите и в Близкия изток. В Западна Европа бил внесен през XIX век, където станал прекрасна добавка към чая на изисканите английски чаени партита. Известен е под името „турската наслада“ (Turkish Delight).
През годините, за да бъдат задоволени разнородните вкусове, в Рахат Локума започнали да се добавят шоколад, лешници, бадеми, канела, лимонова кора, шам фъстък, мед и плодове.
Днес, производителите на локума се отнасят с уважение към старите традиции. При приготвянето му се използва само розова вода, както е в оригиналната рецепта. По принцип най-важните параметри за качество са мекотата и еластичността. Освен това локумът не трябва да бъде твърде твърд и твърде мек. Важно е съхраняването на локума. Трябва да бъде далеч от слънчевата светлина и на хладно и сухо място.
Полезен ли е локумът?
Локумът съдържа въглехидрати, които дават голяма енергия на организма. Идват от глюкозата и нишестето и подсилват имунната система. Едно парченце локум съдържа около 40 ккал, което е значително много. Зависи и дали съдържа ядки и семена. Но ако го консумирате правилно (едно парченце с кафето), няма да ви навреди.
За локума казват, че подпомага лечението на инфекциозни болести и бронхит.
Какво да проверите, когато купувате локум?
- Не купувайте, ако съдържа глюкозен сироп. Има някои десерти, направени от фруктоза. Те не се препоръчват.
- Не купувайте, ако съдържа боя за храна.
- Избирайте пакетирани продукти или надеждни магазини.
- Задължително проверете датата на изтичане на срока на годност.
- Ако планирате да го консумирате след време, купете си вакуумиран локум, който да е без крем.
Използвани материали: www.helal.bg, www.gotvach.bg
Пътувайте с ПРОФЕСИЯ ТУРИСТ по света и се абонирайте за канала ни в YouTube