Пустинята носи усещане за безвремие, някакво странно спокойствие. Сякаш нищо няма значение, далеч от помпозния и динамичен свят, в който живеем. Тук си спомняме много неща, които отдавна сме забравили. Тук сякаш преосмисляме това, което не сме забелязали. Ситният пясък, полъхът на вятъра и това парещо, но някак приятелско слънце, ни приканват да се отпуснем и да се насладим на миговете в Сахара.
Пустинята постепенно преминава в странна, равна като тепсия околност. Оказва се, че сме по средата на Соленото езеро. Отдавна е пресъхнало, но все още могат да се видят маркерите, означавали някога пътя на лодките. Въпреки, че е пресъхнало, това е и най-опасният район за преминаване. Крие много подвижни пясъци и блатни участъци.
Температурите тук достигат до 50 C° и през по-голямата част от годината езерото е напълно пресъхнало. Наричат го Марсиански пейзаж и не случайно тук са заснети сцени от филма ”Междузвездни войни”. Изпечената от слънцето повърхност е покрита с твърда кора сол, а самата почва има ярък червен цвят, поради високото съдържание на желязо.
От тук можете да си купите един от най-красивите сувенири пустинна роза. Изключително красиви каменни образования, получили се от пясъка и солта. Има и препарирани скорпиони и змии. А фурмите тук са невероятно вкусни.
Около соленото езеро, заради високите температури и отражението на слънчевите лъчи в солта, се наблюдават и много миражи. Може да видите вода там, където няма такава. Тези явления не могат да се заснемат с камера и фотоапарат. Дори и да успеете, то няма да има нищо общо с това, което виждате.
Заради неповторимата си природа, в Тунис са заснети много известни филмови продукции. Продължаваме към оазис Чебика, където е сниман „Английският пациент“. След километри равно дъно на соленото езеро и назъбени голи планини, пред нас изниква буйна зеленина и хиляди палми. Навлизаме навътре по тесни улици, прокарани между гъсто прораслите дървета. Казват, че тук има над 300 000 финикови палми.
Има и къщи, в които можете да останете да нощувате, направени от скала или глинени тухли. Планините наоколо не изглеждат толкова привлекателни, но когато се качим на върха им, се открива невероятна гледка към оазиса, пустинята и градчето.
Промушваме се през тесни процепи в скалите, за да отидем до другата страна на оазиса. Обособените пътечки водят към водопад и малко езерце. Странно е в сърцето на пустинята, насред сурова природна картина, да изникват такива райски местенца.
Оазисът е малко парченце земя с растителност в пустиня, в което обикновено се намира извор на вода. Местонахождението на оазисите е от критично значение за търговията и транспортните пътища в пустинните райони. Керваните пътуват от оазис на оазис, за да си почиват и попълват запасите си от храна и вода. Затова политическият и военен контрол над някой оазис често означава контрол над търговията по пътя.
Още интересни неща можете да видите в предаването Професия турист, както и на страниците ни във Facebook и Instagram