Веселото гробище в Румъния

В днешно време, когато някой си отиде от този свят, е тъжно събитие. Скърбим, слагаме некролози и дори наемаме оплаквачки, но не винаги е било така. Някога това е било празник. Изпращали са починалите с музика, добро настроение и хубава почерпка, защото са смятали, че той е постигнал целите си на Земята и вече е свободен. Такива традиции има и днес в различни държави, но да ви разкажем за единственото по рода си „Весело гробище“ в Румъния.
В село Сапънца, на най-северната граница на Румъния, се намира любопитно гробище. Може да се каже, че токова няма и по света. Ярки цветове и весели надгробни плочи посрещат посетителя, а очарователни картини и епитафии изобразяват по уникален и поетичен начин погребаните там хора. Гробището е превърнато в музей на открито и е туристическа атракция.
В „Cimitirul Vesel“ или „Веселото гробище“ има над 800 дървени кръста, които разказват житейските истории и последните мигове на онези, които са под тях. Откъде обаче идва тази странна традиция и какво означава?
Това е инициатива на местен дърворезбар. Стан Йоан Патраш е роден в Сапънца през 1908 г. Едва на 14-годишна възраст през 20-те години на ХХ век започва да извайва кръстове за местното гробище. С течение на годините Патраш започва да добавя фрази към дърворезбите, а през 1935 г. започва да извайва умни и иронични стихотворения за починалите, написани на местния диалект. Стиховете му са много различни от обичайните официални, мрачни текстове, които се срещат в гробищата. Те са съставени на жаргон и описват как е починал човекът, придружени от картина на починалия. Има и такива, които представляват равносметка на починалия или близките му. Ето и някои от интересните текстове:
„Под този тежък кръст лежи горката моя свекърва. Моля, не я събуждайте. Иначе ще се върне у дома и ще ми изяде главата. Но аз ще направя всичко, за да не я видя. Стой си тук, мила свекърво.“
Дори градският пияница получава сърцераздирателно ласкателство
„Тук почивам. Стефан ми е името. Откакто съм жив, обичам да пия. Когато жена ми ме напусна пиех, защото бях тъжен. Тогава пих повече, за да бъда щастлив.Така че не беше толкова лошо, че жена ми ме напусна. Защото аз пиех с моите приятели. Пиех много, и сега все още съм жаден. Така че вие, които идвате на моето място за покой, оставете тук малко вино“
Цветовете на гробището са много, но най-силно се откроява синият цвят. Според Патраш синият цвят олицетворява надеждата, свободата и откритото небе. Белите гълъби символизирали душата, докато черният кос – трагична или подозрителна смърт. И така гробището се превърнало в не толкова мрачно място, а напротив – било изпъстрено с настроение и странно чувство за хумор.
В продължение на 40 години Патраш сам създава над 800 от тези надгробни паметници, като сътворява, издълбава и рисува всеки един от тях. Той преобразява гробището и към края на живота си то започва да се нарича Веселото гробище. След това то е открито от френски журналист, който го популяризира в целия свят.