Близо до град Сием Реп е най-голямото сладководно езеро в Камбоджа и Югоизточна Азия. Имаме късмет да сме от туристите, които ще го видят за последен път тази година, защото то пресъхва до такава степен, че туристическите лодки не могат да се движат, а местните играят мач на дъното му.
Името Тонле Сап често се превежда като „великото езеро”, както и като „голямата сладководна река”. Всъщност то е комбинация от двете. Любопитен факт е, че по време на мусоните се наблюдава уникален феномен – когато езерото се напълни, река Тонле Сап обръща посоката си на течение.
Навлизаме в рибарското селище, което на практика „живее” над водата. Построени са училище, магазини, храмове, колиби и всичко това на дървени кокили. Сега изглеждат ужасно високи, но след няколко месеца водата ще стига буквално до вратите им. През дъждовния период водата се покачва 6-7 пъти. Животът на хората тук е доста беден. Изкарват прехраната си от риболов, като езерото е един от най-големите рибарници в света. То е от огромно значение за развитието на икономиката на Камбоджа и в частност на град Сием Реал. Жителите на селото използват водата от езерото за прехрана, готвене, пиене и къпане, колкото и невероятно да звучи. Животът им преминава между работата, учене и домакинство. Разговаряхме с едно момиче, което ни сподели, че през деня работи в т.нар. воден ресторант, а след това тича на вечерно училище. Прибира се късно, помага на родителите си и гледа по-малките си брат и сестра. Но не се оплаква. Разказва ни го с огромна усмивка на лицето и удовлетвореност, че има шанс да работи и учи.
Площта на Тонле Сап е около 2700 квадратни метра. Неговата дълбочина е изключително относителна,
защото през дъждовния период, който започва през юни, тя достига до 10 метра, а през останалото време на годината варира около 1-2 метра. Площта на езерото в пълноводния му период достига невероятните 16 000 квадратни метра.
За да почувстваме напълно живота в езерото, ще обядваме в един от водните ресторанти. Построен е на платформа върху водата. Леко се поклаща, но е приятно. Дори можете да се отпуснете на хамак и да се наслаждавате на заобикалящата ви вода. Менюто тук е доста интересно – предлага се всичко, което живее наоколо – риби, крокодили, змии, приготвени по традиционен начин. Заслужава си да се опита. Кухнята е зад ресторанта, а рибата пристига току-що уловена и се чисти буквално преди да ви я сервират. Местата, предназначени за туристи, се поддържат чисти и се внимава с храната и хигиената. Въпреки че ядохме във всякакви местни ресторанти и от улични колички, проблеми със стомаха нямахме. Но ако сте по-чувствителни, си вземете лекарства. Все пак кухнята е различна и използват много подправки.
Връщаме се, преминавайки през мангрови гори.
Слизаме от лодката, за да минем през селото и по суша, докато все още я има. Тези водни селища имат всичко необходимо за живот, като във всяко едно село – главна улица, храм, училище, детска градина, кръчма, хамбари, където държат ориз. Единствената разлика е, че те са плаващи. Имат дори и домашни животни като кокошки или някое и друго прасе.
Днес е празничен ден, защото има сватба. Пищни маси чака гостите и младоженците. Пожелаваме им късмет и семейно щастие, а ние се връщаме обратно в града.