Близо до Сием Реп се намират мистични и все още неразгадани и изследвани напълно постройки. За древните храмове в Ангкор Ват се носят легенди, пишат се книги и се снимат филми. Но нито едно от тях не може да пресъздаде усещането, когато си там. Място, което ви кара да търсите отговори, да се превърнете в един истински изследовател и да опознаете това място от легендите.
Ангкор Ват e смятан за най-големия религиозен паметник в света. В миналото Анкгор е била столица на Кхмерската империя. От 9-ти до 13-век империята се е заемала почти целия полуостров Индокитай и е била едно от водещите сили в Азия. Защо е изчезнала обаче, сигурна информация няма. Със сигурност се знае, че около 15-ти век районът на Ангкор остава пуст. В продължение на повече от пет века, Град Ангкор бил нейна столица. Той е основан е в края на 9 век, недалеч от огромното езеро Тонле Сап. Бил величествен мегаполис, по-голям по площ от съвременен Париж и имал почти един милион жители.
Градът бил планиран до най-малкия детайл: имал пътища, храмове и силно развита система от канали и водохранилища. Сложната градоустройствена система целяла две неща: да запази Ангкор от наводнения по време на дъждовния период и да осигури вода за дългия сух период.
Храмовете на Ангкор били неговите най-важни средища. Те се използвали не само като религиозни, но също административни и образователни центрове – нещо като комбинация между храм, училище и градска управа. Били също така единствените масивни сгради, защото камъкът бил материал, запазен за боговете и мъртвите. Всички сгради, посветени на живите хора, дори величественият дворец на кхмерския император, били изградени от дърво.
А храмовете били много. Казват, че в разцвета на Ангкор наброявали 1200. Ресурсите за поддръжката на огромните каменни храмове били по-големи дори от тези, необходими за построяването им. Към Та Пром например работели над 12 000 души! Сред тях имало танцова трупа от 650 души, 2000 администратори и също толкова учители и ученици. За изхранването на всички тези хора се грижели 66 000 земеделци, отглеждащи ориз. А благодарение на добрата организация, местните добивали по 3 богати реколти на година.
Всичко се развива добре, империята расте и преуспява. Но през 15 век хората внезапно изоставят града и той потъва в забрава. Защо? За това ще ви разкажа във видеото на Професия турист.
Храмовете са естествен декор и за много филми. Проучванията им все още продължават, тъй като има много все още неразкрити в дълбоката джунгла. Дърветата са погълнали сградите, а достъпът до тях е почти невъзможен. Разказаха ни, че при опит да се разчистят от погълналите си дървета, те започват да се рушат, защото точно тази растителност ги е запазила през дългите години.
Ангкор е едно от местата, което трябва да се види. След него дълго време различни мисли се блъскат в главата ти и те карат да преосмислиш много неща. Едно духовно пътуване в други времена и цивилизации, едно изживяване, което ти носи много.
Още за тайнствените храмове гледайте в ПРОФЕСИЯ ТУРИСТ и се абонирайте за канала ни в YouTube
автор: Адриана Русенова
ОЩЕ СТАТИИ И ВИДЕО ОТ КАМБОДЖА:
Най-голямото сладководно езеро в Камбоджа – Тонле Сап