Още от началото на месец Март започваме да си мислим за хубавото време, пролетта, слънцето и морето. От сега плануваме почивката си и мечтаем къде и кога можем да отидем. Но отпуските все още са далеч. Затова пък предстоят по няколко почивни дни, през които можем да отскочим до някоя близка дестинация. ПРОФЕСИЯ ТУРИСТ започва с предложенията за пътуване. Тази седмица ще отскочим до Гърция. Една прекрасна дестинация, както за няколко дни, така и за по-дълга отпуска.
Гърция е разположена в южната част на Балканския полуостров. Столицата е Атина. Климатът е субтропически или също средиземноморски. Зимата е хладна и влажна, а лятото – горещо и сухо. Често през лятото стават пожари. Най-високият връх е Митикас (2917 метра) в планината Олимп. Страната има силно разчленена брегова линия. Релефът е планински и низинен.
Гърция е страна с добре развита пазарна икономика, базирана на селското стопанство и леката промишленост. Тя е сред най-големите производители на маслини, тютюн и вино. Въпреки, че не е силно индустриализирана, страната произвежда леки и икономични автомобили, електроника, кораби и строителни материали.
След като научихме малко за страната, ще ви кажа и къде се разходихме този път. С екипът на ПРОФЕСИЯ ТУРИСТ посетихме едно прекрасно 
място – община Дион, разположена в Пиерийската равнина на 13 километра южно от Катерини и на в северното подножие на планината Олимп. Общината е много красива, все още непозната дестинация за българския пазар. Разходката ни започва от една стара крепост. До нея се изкачваме по каменни стъпала и пътечки, осеяни с много цветя.
Крепостта е построена през 1250 г. Според легенда всички политически затворници са били затваряни тук. В миналото крепостта е била един град. Тук са живяли хора като едно затворено общество. Трудно се допускали външни посетители. При една голяма чумна епидемия, за да се предпазят жителите на крепостта, изстрелвали умрели животни към съседното селце. Така разпространили заразата. Хората се видяли в чудо и напуснали къщите си. Селата наоколо обезлюдяли и се преместили на върха, там, където е Стария Панталеймонас.
Св. Пантелеймон е бил доктор и успява да излекува селото от плъзналата чума. Затова местните го кръщават на негово име. Старият Пантелеймонас е китно градче, запазило духа на миналото – с прекрасна панорама към морето и планината.
Разхождаме се спокойно по тесните калдаръмени улички, тъй като преминаването на коли по тях е забранено. Картината, която виждаме, не може да се опише с думи – къщи в стар стил, свеж мирис на цветя, чуруликане на птички и невероятен изглед към морето. Имаме чувството, че времето е спряло.
Селцето се посещава предимно през лятото. Къщите са сред широколистни гори, а терасите им гледат към морето и към старинен замък. Развитието на населеното място е пример за предприемчивостта на гърците и умението им да използват ефективно еврофондовете. Преди десетилетия свлачище от камъни и кал буквално заличава селцето и хората го напускат. През 70-те години за него се снима документален филм и мястото става популярно. Старият черен път се асфалтира, прокарва се ток. Започва строителство, но само на къщи в старинен стил от дялан камък и дърво. Изоставената старинна сграда на училището се превръща в уютен ресторант със стаи за преспиване. Днес Палеос Пантелеймонас през лятото е романтично място с архитектура, напомняща автентично Банско, улички с калдъръм, много цветя, десетки групи с туристи. През зимата го посещават предимно през уикенда като романтична дестинация, а в старинните ханове стаите за гости се отопляват с камини. През великденските празници и Коледа почти не остават свободни легла, затова резервациите за празниците се правят половин година по-рано. Мястото се посещава от все повече българи.
Слизаме от високоразположеното градче и тръгваме към древния град Дион, свещения град на 
Македонците. Намира се в подножието на планината Олимп и не далеч от Пиерианските крайбрежия. Неговото религиозно име свърза града директно със свещения „Олимпийски Зевс”. На мястото, където е построен храмът на Зевс, има специални знаци: кристално чиста вода, извираща от безбройни извори и многогодишни дървета.
Дион влиза в археологическата библиография през 19 век в книгата на английския чиновник Лейк “Пътувания в Северна Гърция III” от 1835 г. На 21 декември 1806 г., Лейк посещава руините близо до селото Малатрия, идентифицира укрепленията, театъра, стадиона, храма и гробната могила, и написва, че няма съмнение, че имайки предвид всичко това, този град е известния Дион, един от изтъкнатите градове на Македония.
Реката на Дион е била известна не само, защото хората са се ориентирали по нея, но и защото е била тясно свързана с легендата за Орфей. Според традицията, жените от региона, в ярост заради божествения музикант омагьосал мъжете, животните и дърветата със своите мелодии, го убили в подножието на планината не далеч от Дион. След това те опитали да измият своите окървавени ръце в реката Хеликон, която тече в дефилето на планината Олимп. Реката, обаче, за да избегне замърсяването, изчезнала внезапно в земята и се появила в Дион с друго име. От този момент е наричана Бапфирос и нимфи се къпят в нейните кристално чисти води. Тази легенда дава обяснение на географския феномен, при който водата изчезва в речното корито на дефилето и се появява отново в изворите на Дион.
Разкопките в района, наводнени от водата, са извършени при много трудни условия. Почти е било невърможно да се достигнат предметите под водата, за това допълнителна задача е било да се премести речното корито с няколко метра на запад, за да се открие остатъка от главния храм, разположен на дъното на реката.
В музея на комплекса могат да се видят всички археологически находки, открити на територията на древния град. Специално проектирана стая е посветена на излагането на уникалната находка за Дион, открита през 1992г. Хидролиса е музикален интструмент, изобретен от Ктесибиус, в Александрия през 3 век пр.Хр. редица от медни тръби са различна дължина и специален отвор близо до основата издават звуци, чрез вибрации от кутия, която съдържа механизъм създаден да не дава на въздух да минава през тях, като това се управлява от клавиши.
След като излязохме от музея, решихме да се разходим и в днешното градче Дион.
Селото е част от Дион-Олимп в административна област Централна Македония и според преброяването от 2001 година има население от 1 336 души. Името на селото е Малатрия до 1961 година, когато е прекръстено по името на античния град, разположен край него.
Ще ви разкажа малко за историята на Дион. Той е кръстен на древния свещен македонски град Дион. В миналото, селото е било познато като Малатрия. Заселено е от влахи, а днешното модерно село е създадено в началото на 20 век от животновъди, които са прекарали зимата тук.
В Дион можеш да се разходиш по древните каменни улици. Да видиш останките от внушителни сгради – храмове, дворци, терми (баните на римляните), християнски базилики, магазини и къщи.
На Олимпийската ривиера на брега на Егейско море са разположени много 4 и 5 звездни хотели. Повечето от тях предлагат на своите гости не само добре поддържан плаж, но и прекрасни паркове с много зеленина, цветя и места за почивка, скътани от парещото слънце. Ако клиентите предпочитат басейн, местните хотели могат да им предложат и тази екстра с безплатни чадъри и шезлонги. На някои места има и отделен детски басейн.
Ако на плажа ви е скучно и не ви се лежи под парещото слънце, се възползвайте от богатите предложения за всякакъв вид водни спортове. От април до октомври екип аниматори се грижат за организирането на игри, гимнастика, водна топка и забавни програми както през деня, така и вечерта. Или можете да поиграете тенис на корт, срещу депозит от 5 евро за тенис ракета. Ще намерите също и футболно игрище, игрище за плажен волейбол, тенис на маса.
Хотелите в района са с добре оборудвани, елегантни и стилни стаи, апартаменти и фамилни помещения, обещаващи удобството и комфорта, от който се нуждаете. Те са луксозно обзаведени по високи стандарти, с изглед към морето или към градините, в зависимост от вашето желание. Като категория можете да избирате от стандартна стая до президентски апартамент или самостоятелна къщичка с двор.
Предлаганата храна в местните хотели е много разнообразна, интернационална, но има и ястия от традиционната гръцка кухня. Тук не се 
предлага база allinclusive. Има възможност за закуска, обяд и вечеря. Основният ресторант се използва по време на закуска и вечеря на блок-маса, като има и просторна лятна тераса, където можете да закусвате с първите слънчеви лъчи над морето или да вечерят на свещи под звуците на вълните и песента на щурците.
Някои хотели разполагат с повече от един ресторант, като другите са тематични – гурме ресторант, Таверна, а ла карт-ресторант, дневен бар, бар на плажа и на басейна за освежаващи напитки и сандвичи, SPA бар за релаксиращи напитки и дребни сладки.
Повечето хотели от висока категория разполагат с добре оборудван и просторен СПА-център. За тях се използва вода директно от Планината Олимп. Това е място, където ще се почувствате наистина като Бог.
Най-предпочитаните процедури от клиентите са масажи, хидротерапии, процедури с „горещ шоколад“, солариум, сауна, джакузи, хамам. Те помагат за подобряване кръвообращението на кожата, стимулира се отделителната и функция, както и обмяната на веществата. Перфектното място да хармонизирате вашия дух и тяло, а стресът ще остане само спомен.
След кратка почивка в хотела и релаксиращите процедури в СПА центъра, решихме да отидем и до близкото градче Литохоро.
Сигурно сте чували за свещената планина Олимп. Това е най-високата планина в Гърция, естествена граница между Пиериа и Тесалия. Доминира с нейните впечатляващи размери и гледка към Дион. Наричана „Национална гора”, Олимп представлява национален символ на цивилизацията, като той обединява естествения баланс и хармония с величието на мита и историята.
Митикас е най-високият връх на планината Олимп в Гърция – 2 917 m. Казват, че гърците слагат камъни, за да минат нашия връх Мусала. Тесалия е известна с памукови насаждения, киви и маслини. Най-големите области са Тесалия и Македония. Разделени са от долината Темпи.
Въображението на древните гърци поставя пребиваването на дванадесетте Бога в планинските върхове на 
Олимп и основания македонски Дион, на най-святи места Зевс и Музите. Музите са се къпели в нейната кристално чиста вода и Орфей се е разхождал наоколо омагьосвайки хора и животни с неговата лира.
Изходна точка за изкачването на върха е курортното селище Литохоро, разположено на брега на Егейско море на около 300 метра надморска височина.
В подножието на планината се раждали красиви гъркини. Местните се шегуват, че Зевс често изневерявал на жена си Хера с местните девойки. Тя като се ядосала спускала облаци, за да не вижда той какво става при смъртните. Може би и затова и сега има облаци.
Първите заселници са от 14 век. Името идва от каменистата местност. Имало силен флот. Лятото е много приятно и хладно. Много туристи спят тук, а през деня отиват до морето и Катерини. На центъра интересна църква св. Николай. В началото на града едно от големите казарми в областта.
Посъветваха ни да опитаме Кукуреци – вид мезе, печено на чеверме. Тук се яде много агнешко. Специалитет е приготвеното на чеверме. Вината също са много хубави.
Няколко дни в Гърция са достатъчни, за да се разнообразиш и да си починеш от ежедневните проблеми и работа, но вече трябва да се връщаме. На път за България спираме за малко и в Солун. Това е един прекрасен град, на който трябва да обърнете повече внимание ако минавате от тук. Ние сега нямаме толкова време, но ще се върнем и ще ви го покажем по-натам. Ако не ви се чака тази серия на Професия турист, се разходете до Солун и го разгледайте.
Историята на града е много пъстра и често е преминавал от едни ръце в други. Солун е основан от македонския цар Касандър през 315 г. пр.н.е. Дава му името на жена си Тесалоника, сестра на Александър Македонски.
Солун е един от важните търговски центрове на Византия. В града са родени българските просветители св. св. Кирил и Методий.
През 1207 г. цар Калоян е пред вратите на Солун и е на път да превземе града, но е предаден от съпругата си и 
убит от Борил. 17 години по-късно градът преминава във владение на Епирското деспотство, а след това благодарение на цар Иван Асен II териториите му стават васални на България. След известно време Солун е продаден на Венеция, а после превзет от турците.
Градът се превръща в един най-големите еврейски центрове не само на Балканите. Той е втория по значимост град след Константинопол.
Уличките на града са тесни и повечето под наклон. Задръстванията и тук са кошмарни. Предпочитани за предвижване са мотопедите, колелата или по-малките автомобили.
Символът на града е Бялата кула. Наричали са я кървавата кула, но след освобождението я пребоядисват в бяло и става символ на града. Сега се използва за музей и често се организират изложби на картини.
Всичко това ще видите в Професия турист.