Има места, които говорят, и такива, които мълчат. Днес ще ви заведа на пътешествие между два свята – единият напуснат от живота, а другият – преливащ от бурен ритъм.
Тръгваме от приказната Маратеа със зелени склонове и тюркоазено море и се отправяме към вътрешността, към района на Матера, където рязко сменяме пейзажа.
За Матера съм ви разказвала много в канала на Професия турист и можете да гледате видеото. Това е един уникален град, наричан мъртвият град. Но днес искам да ви заведа на едно още по-интересно място – Крако.
Това е не просто изоставен град. Той е символ на драмата на Южна Италия, белязана от природни бедствия, социална изолация и принудително изселване. Построен е върху скала, като крепост над пропаст, за да вижда всичко… но никой не видя какво ще се случи с него.
През вековете оцелява от земетресения, чума, бедност…Въпреки всички нещастия, споходили града, хората остават. Докато не идва една тиха катастрофа…
През 1963 г. Craco започва да потъва. Бавно и неудържимо земята под него се свлича. Почвата тук е нестабилна. Водопроводите – лошо изградени. Градът се пропуква. Къща след къща, улица след улица – просто потъва в нищото.
Хората са принудително изселени, но никога не се примиряват. Дълги години се връщат горе — да нагледат домовете си, градинката или църквата. През 80-те, след земетресението в Ирпиния, властите окончателно забраняват достъпа до стария Крако, защото свлачищата стават опасни. Остават само спомени, църкви без покрив, и къщи, в които времето е спряло. Душата им остава там. А новият град за тях е само бетон.
Днес Craco не е мъртъв. Той е музей под открито небе, сцена за кино.
Мел Гибсън го превърна в Йерусалим за „Страстите Христови“. Джеймс Бонд минава през руините в „Спектър на утехата“. Но най-истинските истории не са по сценарий… те са на хората, които още пазят ключовете от празните си домове.
Влизаме в града с каски и придружител. Какво е останало от него ще ви покажа във видеото на Професия турист:
След тишината на Крако, пристигаме в неговата притивоположност – Таранто и неговия бурен ритъм.
Таранто е един от най-старите и може би най-противоречиви градове в Южна Италия. Съчетава суров чар, древна история и едно море, което никога не млъква.
Град на двата свята – старият и новият, древният и индустриалният, морето и камъкът.
Разхождаш се из тесните улички на Чита Векия и сякаш чуваш ехото на историята. Само на няколко крачки – модерни булеварди, шумни площади и морски бриз.
Това е Таранто – град, в който миналото не е изчезнало, а просто е намерило нов ритъм.
Тук ще ви разкажа и една история, която мен ме разтресе – за създаването на най-ритмичния танц в Италия – тарантела. Красива музика, буен ритъм, но зад него стои много болка на жените от този край. Дали е заради ухапване на тарантула или жажда за изразяване на емоции в общество, което ги задушава, този танц се приема като лечебен феномен, дълбоко вкоренен в мистиката на Юга. Ще ви разкажа във видеото на Професия турист.
Споделете ми какво мислите за двете места, в които ви заведох днес. Бихте ли ги посетили?
Още СТАТИИ и ВИДЕО:
Без план и посока в Южна Италия
Южна Италия извън туристическите маршрути
Още видеа: Южна Италия – Пулия и Кампания, о-в Сардиния, о-в Сицилия и Тоскана
автор: Адриана Русенова